1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Животът няма аУтокорект": за повече грамотност сред младите

30 март 2024

Тя е новият съюзник на младите в борбата с трудните граматически и пунктуационни правила: образователната кампания "Животът няма аУтокорект" цели да повиши тяхната грамотност. Александър Детев представя инициативата:

https://p.dw.com/p/4eGhS
Образователната кампания "Животът няма аутокорект" цели да помогне на младите хора да повишат грамотността си
Логото на образователната кампания "Животът няма аутокорект"

"Пробна матура, първи чин... Живота е прекрасен", гласи коментар на дванайсетокласничка в новата социална мрежа Тредс. Тя има още само броени седмици, за да научи правилата за ползване на пълен и кратък член – държавният зрелостен изпит по български език и литература ще се проведе на 17 май. 

Тази година обаче зрелостниците имат нов съюзник в борбата с трудните граматически и пунктуационни правила. „Животът“, поправя я в коментар под публикацията профилът на образователната платформа „Как се пише?“. Зад него стоят съвместните усилия на екипа на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила в лицето на Павлина Върбанова и Доротея Николова, както и на творческите директори на Huts Group Иван Ланджев и Драгомир Дончев. Тяхната цел – да помогнат на младите хора да повишат грамотността си и да изкарат по-добри оценки на държавния зрелостен изпит.

"Как се пише?" влиза в естествения хабитат на младите

"Словосъчетанието 'среден успех' не трябва да означава 'среден три'", казва пред ДВ Иван Ланджев, който освен рекламен експерт е поет и писател. Той визира средната оценка от миналогодишната матура по български език и литература, която се срина до 3.93. „Това не значи, че младите хора са глупави. Просто предизвикателствата и приоритетите в тяхното израстване са различни“, допълва той.

Иван Ланджев е рекламен експерт, поет и писател
Иван ЛанджевСнимка: Daniel Lekov

Едно от предизвикателствата е свързано с дефицита на внимание и проблемите с концентрацията – резултат и от навлизането на социалните мрежи в живота ни. „Аз наблюдавам, а и учители споделят с мен, че учениците вече много трудно се концентрират и задържат вниманието си. За да се справиш с държавния зрелостен изпит по български език и литература, трябва да работиш задълбочено и да мислиш целенасочено няколко часа. Това е сериозен проблем, който все повече се изостря и пречи“, обяснява филоложката Павлина Върбанова

И двамата си дават сметка, че няма как социалните мрежи да бъдат забранени. Но могат да се окажат полезни. „Социалните мрежи са инструмент като всяка една технология. Те работят в зависимост от човешката природа. Могат да навредят, могат и да помогнат“, казва Ланджев. Затова заедно с екипа на „Как се пише?“ преди няколко месеца са създавали профил в най-новата социална мрежа Тредс, а в оставащите дни до 17 май там съвсем безплатно ще помагат и на зрелостниците да се подготвят по-добре за изпита. Защо Тредс? „Тредс е текстова платформа. За тях Фейсбук е демоде, а в Инстаграм не се разчита толкова на текстове“, обяснява Ланджев. „Искаме да стигнем до поколението Z през местата, които те обитават – социалните мрежи“, допълва Върбанова. 

Как запетайките се превърнаха в сериозно препятствие

Кампанията се казва „Животът няма аУтокорект“. Ланджев мотивира избора на този надслов така: “Има житейски решения, от които няма връщане назад. Вземането на матурата е такова решение. Ако сега не седнат да се подготвят, после няма връщане“.

От екипа вече са направили проучване, за да разберат кои са най-големите дефицити. „Анкетните въпроси, които вече зададохме, показаха, че хората се справят най-зле с пунктуацията“, обяснява Върбанова. “71% от участвалите в анкетите с пунктуационни въпроси дадоха грешен отговор на задачите, а това е много голям дял.“

И докато българският език е известен със сложните си пунктуационни правила, един друг феномен прави впечатление на създателката на „Как се пише?“: „Пунктуацията често изобщо се пропуска при комуникацията в чатовете и социалните мрежи. След това е разбираемо, че забравяме да я използваме и в официалната комуникация.“

Павлина Върбанова е създателка на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила "Как се пише?"
Павлина ВърбановаСнимка: Svetla Entscheva

"За да се разбираме добре"

Но защо е необходимо да сме грамотни? „Защото всички пишем на един език. Говорим на един език. И за да се разбираме помежду си, трябва да разбираме него“, уверен е Иван Ланджев. „Не е готино всеки пети абитуриент да не знае как се пише „абитуриент“. Затова им казваме: „Вие може да промените това – във ваши ръце е, имате способностите, ние ви даваме още един инструмент.“ 

Според Павлина Върбанова недоброто владеене на езика допринася и за редица обществени проблеми. „Познаването на правилата и адекватното им прилагане върху конкретни изречения способстват за развитие на аналитичното мислене. Колкото по-висока е езиковата култура на дадена личност, толкова по-голяма е възможността тя да се справя и със сложни задачи в други области“, обяснява тя. „Високата езикова култура говори, че човекът е самокритичен, че се старае да се самоусъвършенства. Това, което наблюдаваме в последните дни и седмици в нашата нерадостна политическа действителност, е резултат и от неумението да говорим на един език и да водим преговори – да изслушваме другия и да представяме убедително нашите аргументи.“

Екипът на „Как се пише?“ и Huts Group са подготвили полезни и забавни анкети, съвети и примери, които ще представят в следващите седмици в България, освен това в кампанията ще се включат и редица известни личности. А целта е една – „да сме в помощ и на учениците, и на учителите в тяхната нелека работа“, както казва Павлина Върбанова. Но и на всеки един друг потребител на социалните мрежи – защото кой не би искал да е малко по-грамотен?

Припомняме и това видео от архива на ДВ:

Той е ром. И преподава български език в Кобленц.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми