1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаСърбия

Как Сърбия се оказа в плен на руската пропаганда

Паскал Зигелков
14 януари 2023

Две трети от сръбския износ са за ЕС и само 3,9 на сто - за Русия, сочи проучване. Въпреки това мнозинството от сърбите приемат Русия като най-важен партньор и подкрепят Владимир Путин. Защо?

https://p.dw.com/p/4MAJO
Владимир Путин и Александър Вучич през 2019 година
Снимка: picture-alliance/TASS/M. Metzel

"Украйна нападна Русия", тръбяха в един глас множество сръбски булевардни вестници дни преди Русия да атакува Украйна. Последвано от изречението: "САЩ водят света към хаос". Фактът, че нападения на украински войници най-вероятно изобщо не е имало и те са били инсценирани от Русия, за да оправдае инвазията си, беше удобно пропуснат. И това очевидно не е случайно.

Много сръбски медии пишат за руската война срещу Украйна едностранчиво и в съответствие с наратива на Кремъл. Веднъж се казва, че Русия е направила всичко възможно за мира в Украйна, друг път руската агресия се представя като отговор на заплахите на НАТО. Споменава се и т.нар. денацификация на Украйна. Защо?

Руските медии имат голямо влияние в Сърбия

"Влиянието на руските медии в Сърбия е огромно", казва Томас Брей, дългогодишен ръководител на бюрото на германската агенция ДПА в Югоизточна Европа. "Наративът, разпространяван от Кремъл, е напълно приемлив за Сърбия", допълва той. Руското списание "Спутник" от години излиза и на сръбски, а от ноември и забранената в ЕС RT излъчва на сръбски - под името RT Balkan. Тя е предназначена да разпространява проруска "алтернативна" перспектива за случващото се в региона и по света, пише на нейния сайт. 

В свое проучване Брей установява, че руските медии основно се занимават със Сърбия, Русия и САЩ, като се цели дискредитиране на Запада и обвързване на Белград с Москва, посочва той. Начинът, по който са отразявани ваксините срещу коронавирус, е красноречив пример - западните ваксини са представени предимно в негативна светлина, докато се разказват истории за успехите на руската "Спутник V".

"Вучич е майстор на пропагандата"

Всъщност нужда от руски медии за разпространяването на руския наратив в Сърбия няма, казва Александра Томанич, изпълнителна директорка на European Fund for the Balkans. "Някои сръбски държавни медии отиват дори по-далеч от руските", смята тя. Една от основните причини за това се казва Александър Вучич - президентът на Сърбия. Той превърна страната в автокрация по подобие на Путин в Русия и на Орбан в Унгария.

Вучич сериозни влияе на поведението на сръбските медии. Откакто той ръководи политиката в страната, журналистите "не могат да разчитат нито на сигурност, нито на защита от държавата", пише неправителствената организация "Репортери без граници". Констатира се още, че медийният ландшафт е много силно концентриран и държавата като най-голям спонсор и рекламодател упражнява значително влияние върху съдържанието.

"Вучич е майстор на пропагандата. Медиите са под негов контрол", казва Антоанета Николова, директорка на Balkan Free Media Initiative. Като бивш министър на информация на сръбския президент и военен престъпник Слободан Милошевич Вучич сръчно използва проруския наратив за собствените си интереси и за нажежаване на настроенията в страната. Това, че руските държавни медии са добре дошли в Сърбия, е повече от очевидно. Когато "Спутник" отпразнува петата си годишнина в Сърбия през февруари 2020 г., Вучич беше сред гостите заедно с външния министър Ивица Дачич.

"Разбира се, има и сръбски медии, които са независими", отбелязва Кирстен Шьонефелд, ръководителката на бюрото на фондация "Фридрих Еберт" в Белград. По нейните думи обаче те са малцинство, особено сред класическите медии като печатните издания.

Повечето сърби подкрепят Русия

Сръбските симпатии към Русия съвсем не са нови, посочва Николова. Сърбия се ориентира към Русия от 1990-те години. "Извън близостта на славянските езици и на православната култура спомените за намесата на НАТО в Косово от 1999 година са още съвсем пресни, Русия също така не признава Косово." Под управлението на Вучич тази тенденция се засили - не на последното място благодарение на медийната пропаганда.

Руските медии намират благодатна почва сред населението. Според допитвания 58 процента от сърбите подкрепят Русия във войната, само 22 на сто - Украйна. 64 процента смятат, че за войната е виновен Западът - САЩ, НАТО или ЕС. Само 15 на сто обвиняват Москва. Освен това руският президент Путин е най-харесваният чуждестранен политик.

"Това е порочен кръг", казва Томас Брей. "Сърбите от малки са под влиянието на наратива, че руснаците са техни братя, техни съмишленици по вяра, които исторически винаги са били близо до тях." Този наратив се поддържа от църквата, от училището и от медиите. "Към това се добавя, че руското отношение към света напълно се покрива с това на Вучич, т.е. руското влияние се насърчава и политически."

Сърбия е една от малкото европейски държави, която до момента не е наложила санкции на Русия и е първата чужда страна, която започна производство на ваксината "Спутник V". Русия от своя страна подкрепя Сърбия в конфликта с Косово и ѝ доставя газ при изгодни условия.

Икономическите връзки с ЕС са много по-силни

Въпреки че Русия се възприема често като най-близък и важен партньор в Сърбия, икономическата обвързаност с ЕС е много по-силна. По данни на фондация "Фридрих Еберт" две трети от сръбския износ са за ЕС, само 3,9 на сто са за Русия. От началото на преговорите с ЕС насам Сърбия печели и финансово от Общността - само в периода 2014-2020-а страната е получила 1,5 милиарда евро.

"Ако се погледне цялостната икономическа ситуация, инвестиционното участие на Русия в Сърбия е много по-малко от това на ЕС", казва Шьонефелд. "Това означава, че икономическите връзки с ЕС са много по-силни. А ако говорим за останалите влияния, Китай е особено важен."

Вучич е наясно с това - и умишлено се позиционира между Русия и ЕС. Дори икономически ЕС да е най-важният партньор, участието на Сърбия в санкции срещу Русия би имало тежки последствия за балканската държава, най-вече заради голямата ѝ зависимост от руските доставки на нефт и газ. Сърбия е взела през последните години и множество големи кредити от Русия, която също така е важен доставчик на оръжие за Белград.

Дългосрочната цел на Кремъл е да поддържа балканските страни възможно най-нестабилни, обяснява Брей. "Русия иска да задържи властово-политическата ситуация на Балканите в състояние на безтегловност, за да може да създава кризи там по всяко време."

***

Вижте и това видео:

Защо сърбите вече не искат руснаци

Прескочи следващия раздел Повече по темата