1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Накрая на света: как селце в Германия успя да се възроди

31 юли 2023

Многобройни селца из германската провинция се обезлюдяват и умират – изчезват пощите, магазините, а накрая и хората. Не навсякъде обаче местните се предават лесно – като в това селце в областта Алгой.

https://p.dw.com/p/4UbU8
Изглед от областта Алгой в Южна Германия
Снимка: Alexander Rochau/IMAGO

Ако в едно село в Германия има стадион, парк или пожарна, това не е нещо необичайно. Но ферма, която да е обща собственост на цялото село? Това е истинска рядкост.

Малкото селце Кройцтал в областта Алгой, което има не повече от 400 жители, си е построило селскостопански двор, където се гледат кози, а също така мандра и магазин. И всичко това - не от носталгия по отминали времена или за да се привличат туристи, а по необходимост. На козите се разчита да спрат разрастването на околните гори, които са на път да превземат селото, пояснява АРД. Шефът на местната селска кооперация Оливер Пост следи с тревога този процес вече от 30 години.

Поредното измиращо село

Когато през 1994 година Оливер и Леона Пост идват в Кройцтал, те попадат в оживено село с поща и банков клон, магазин, месарница и дърводелска работилница - и с много малки планински ферми, които се издържат от животновъдство.

Промяната настъпва внезапно с идването на новия век: фермите стават нерентабилни и се закриват, дърводелската работилница затваря, както и магазинът, а много хора напускат селото завинаги. Кройцтал не се различава от останалите измиращи села в наши дни, обобщава АРД. „Инициативата за селскостопанския кооператив дойде от самото село, защото се видя, че гората се разраства все повече, а цели стопанства по принуда се закриват. Трябваше да предприемем нещо“, спомня си Оливер Пост.

Настъплението на гората

Областта е истинско бижу от природна и екологична гледна точка, пише АРД. С огромните си смесени гори допреди 200 години тя е била център на стъкларството. Дървеният материал от горите бил ползван в стъкларските пещи, а в горските просеки селяните пускали животните си да пасат. Появили се и многобройни планински пасища. В долината постепенно просветляло. Сега обаче – без селяните и техните крави горите настъпват отново. Особено „агресивни“ са къпините, а иглолистните дървета ги следват и планинските поляни отстъпват място на гората.

„Още тогава създадохме кооперация“, разказва пред АРД Оливер Пост. „Понеже хората искаха да удържат този процес, тъй като и те разбираха, че без пасища селото не би било жизнеспособно“. Покрай кооперацията се създава фондация „Кройцтал“, която събира дарения, печели подкрепа и в крайна сметка през 2015 година създава общата кооперативна ферма с основно предназначение да развъжда кози, разказва АРД. Оливер Пост пуска и своите кози да пасат заедно с останали 130 по планинските пасища и акцията постепенно започва да дава ефект.

„Козите изяждат точно това, което кравите оставят - т.е. къпините и бодливите храсти“, посочва Пост пред АРД. По този начин се поддържат около 130 хектара планински пасища.

В Кройцтал са на прав път

Желанието на местните жители да осигурят бъдеще на селото си обаче не се ограничава до борбата с природата – то води и нови хора в района. Днес в селото отново се заселват млади семейства.

Сабине Вер е пристигнала със съпруга си и сина си в Кройцтал от Керпен през 2016 година. Семейството днес разполага не само със забележителна гледка пред прозореца си, но и с редица други ежедневни удобства - широколентов интернет за хоумофис, удобна автобусна връзка до училището в града, няколко активни дружества по интереси за свободното време, кръчма (също собственост на кооперацията) и дори един открит басейн, който местните жители поддържат. Именно там могат да се забавляват децата, с които селото отново започва да се пълни.

"Имаме всичко, от което се нуждаем"

Сърцевината на селото обаче е новооткритият магазин. „Всичко тук се прави на доброволни начала – по линия на кооперацията, тя се грижи за целия процес“, обяснява пред АРД Сабине Вер.

Тя междувременно е станала представителка на селото в местния общински съвет. Дали не съжалява, че е дошла накрая на света, питат журналистите от германската медия. „Не, ни най малко!“, отговаря Сабине Вер с усмивка. „Тук имаме всичко, от което се нуждаем.“